Разпределение на кредитити при фирмите


Фирмите често се опитват да получат множество малки кредити от различни банкови институти, чиято глобална сума вече представлява сериозен финансов ресурс. На Запад това се приема с подозрение, като се препоръчва банката-потенциален кредитор стриктно да проучи целите, за които се иска ресурса. Разпространена е практиката кредитиращата институция да влияе на ценообразуването на продукта (услугата), в чието производство (оказване) е въвлечен кредитният ресурс. Не е изключение и участието на кредитиращата институция при определянето на условията на доставка, предоставянето на намаления от цената за доставката при по-големи партиди от стоката и други подобни фактори, които обикновено се считат приоритет на вътрешнофирмения общ и финансов мениджмънт. Това се прави именно с цел точното информиране на банката за целите на кредита и с оглед на нейното дейно участ ие в неговото правилно оползотворяване. Мотивите на банките за подобно поведение при кредитирането се основават и на сходните изисквания при използването на субсидирани от държавата кредити (напр. по Програмите за подпомагане на стартиращи фирми в сферата на малкия и среден бизнес, в екологията, при финансирането на приоритетни отрасли и при преструктурирането нд дадени традиционни отрасли и др.п.), при целевото финансиране на частни предприемачески инициативи от национални и регионални Фондове, както л по линия на Програми на Евросъюза. При тях условията за оползотворявай е на ресурса или трябва да се уговорят специално в договора, или самото национално икономическо законодателство регламентира подобна форма за “прекаленото (на пръв поглед) вмешателство” на кредитора в работите на длъжника при кредитирането чрез бюджета или за сметка на обществени средства.
Често и в западната практика кредитополучателите правят опити да използват краткосрочните кредити за оборотни средства за закупуване на инвестиционни стоки, независимо дали се касае за транспортни средства, по-малки машини или инструменти, и даже за строителство. Тази промяна в целевото предназначение на кредита често влече след себе си очакваните проблеми. При наличието на подобни прецеденти се прави опит за текущо “изясняване на проблемите” между страните, като банката се стреми да преоформи кредита в средно – и даже дългосрочен, съобразно неговата действителна сфера на приложение. Критерий за това е правилото, че привлеченият капиталов ресурс не трябва да бъде “натоварен” по-краткосрочно, отколкото позволява неговото използване в конкретния процес на производството (в сферата на неговото конкретно приложение).
В обобщение на горното трябва да подчертаем, че кредитиращата институция винаги се стреми точно да си изясни сферата на бъдещо приложение на исканите средства. След подписването на договора тя контролира по всички възможни начини насочването на средствата и прави проверка на всеки транш.

Банкова система и операции

До средата на настоящото столетие по своя характер и специфика банковите системи са многозвенни. Отделните банки и банкоподобнй институции са се намирали в точно определени бръзки по между си, но тези връзки са предимно хоризонтални. Липсва ясно изразена йерархическа взаимозависимост между отделните звена на банковата система
Едва през втората половина на века постепенно започва да се формира и да се утвърждава като господствуваща така наречената двузвенна банкова система. Характерно за тази система е, че има изразена ясна йерархическа структура. В нея най-високо е поставена емисионната банка, която единствено има право да емитира в оборота националната парична единица. Дейността на  съвременните емисионни банки обаче съвсем не се ограничава с емисията на банкноти. Обикновено във всяка страна има по една емисионна банка. Тя най-често е държавна банка и играе ролята на касиер на държавата и „банка на банките“.
Второто звено в двузвенната система са обслужващите или търговските банки, както и банкоподобните институции. Обслужващите или търговските банки, както показва името им, пряко извършват парично-кредитно обслужване на гражданите, фирмите и учрежденията. Те от своя страна могат да бъдат универсални или специализирани, в зависимост от характера на операциите, които извършват.
В страните с развита пазарна икономика съществуват и „банкоподобни“ институции. Така се наричат тези институции, които не извършват пълния набор от банкови операции, а само част от тях.
Разнообразието на съвременните банки е голямо. Според характера на основната им дейност и мястото в икономиката, се различават: емисионни банки, обслужйащи (търговски) банки и ‘ банкоподобни институции.
Според формата на собственост банките са: държавни, частни, акционерни и кооперативни.
Според обхвата на услугите, които извършват банките са: универсални и специализирани.
Сдоред юридическия си статут те са: публично-прарни, акционерни, еднолични, събирателни (командитни) дружества.
Те могат да бъдат със или без филиали.
Банковите операции се разграничават в три основни групи: пасивни, активни и посреднически (комисионни). Чрез пасивните операции банките си осигуряват необходимите за дейността си капитали кредити без доказване на доходи. Чрез тези операции в банките се концентрира преобладаващата част от парите и паричните Капитали на обществото. Те формират банковите ресурси.
Чрез активните операции банките пласират или реализират концентрираните в тях парични и капиталови ресурси. Те са предимно операции по кредитиране и тези за инвестиране в ценни книжа.
Посредническите или комисионните операции са тези, чрез които банките извършват посреднически услуги на своите клиенти, без да влагат собствен капитал. Такива са преводните, платежните, емисионните, съхраняването и покупко-продажбата на ценности, ценни книжа и валута, доверителните операции, информационните и др.
Банковата система представлява съвкупността от банки и банкоподобни’институции, които съществуват и функционират в дадено стопанство. Тя е стройна система с определен състав и структура. Банковите системи са се развивали от многозвенни към двузвенни. На върха на двузвенната система е емисионната банка, а банките, които пряко обслужват икономическите субекти, са търговските банки и банкоподобните институции.

Кешови плащания и кредити

Сделките на жилищния пазар в България се осъществяват почти винаги чрез кешово плащане на цялата сума от купувача, т.е. банките не участват в сделката. Такъв начин на покупка почти не се използва в развитите страни при сделки с най-скъпата стока — жилището, поради липсата на големи налични суми у хората и добре развита финансова система. Кешовата система за покупка на имоти като антипод на жилищното кредитиране силно стеснява кръга от потенциални купувачи, възпрепятства новото жилищно строителство и оттам — свързаните с него отрасли — производство на строителни материали и изделия, транспорт, енергетика и т. н. Това рефлектира върху националната икономика като цяло — плащат се по-малко данъци (преки и косвени) и осигуровки, създават се по-малко работни места, забавя се икономическия растеж. От социална гледна точка при това положение на нещата много от жилищно
нуждаещите се граждани и техните семейства биха се отказали да купуват или строят жилища. Това ще доведе до пренаселване на съществуващите жилища с хора от различни поколения, което ще влоши условията и комфорта на обитаване, ще допринесе за спад на раждаемостта и ще възпрепятства възстановяването на работоспособността на заетите лица. Ще се засили и търсенето на жилища под наем, което може да доведе до увеличаване на наемните цени спрямо доходите. На жилищния пазар ще остане само един тесен кръг от клиенти с доходи, значително над средните и с големи спестявания.
От казаното дотук могат да се изведат две основни пречки пред развитието на жилищното кредитиране в България: ниските доходи (оттук невъзможността да се обслужват евентуални задължения по кредит) и малките спестявания (водещи до невъзможност да се плати първоначална вноска от 50% от цената на имота). Третата основна пречка е в това, че дори кредито- искателят да отговаря на условията за чист доход и спестявания и да започне всеки месец да погасява вноските по кредита, с 4 оставащите му от чистия доход средства (1 MP3 = 79 лева) той не би бил в състояние да си осигури нормално потребление и начин на живот — храна, облекло, плащане на сметки за отопление, ток, вода и т. н. Причината е, че определяната от банките остатъчна сума в размер на 1 MP3 е много по-ниска от необходимата месечна издръжка на живота в размер на 247,74 лева и дори от границата за биологично оцеляване — 95,52 лв./мес.